Тровене със собствената ни глупост
Тази седмицата въздухът в Париж премина допустимите граници на замърсеност с фини прахови частици и кметицата предприе сериозни мерки: градският транспорт беше безплатен, а всеки ден само половината от колите имаха право да се движат (съответно с четни и нечетни регистрационни номера). Средноденонощната норма (според стандартите на ЕС) за ФПЧ10 е 50 µg/m3, а стойностите в Париж бяха 80.
Седмицата по-рано в София стойностите на ФПЧ10 надвишаваха средноденонощната норма 1.5-2 пъти (в зависимост от измервателната станция). Справка за това – портала за отворени данни, където Изпълнителната агенция по околна среда качва ежедневния си бюлетин и онлайн системата на Столична община. Мерки, разбира се, няма.
Тези високи стойности всъщност не са нещо ново – в зависимост от годината и изследването, София винаги е в челото на класациите за замърсеност, на картата за замърсеност често сме в оранжево или червено, а този репортаж ни поставя на първо място, като отбелязва, че Европейската комисия съди България за неспазването на нормите:
За съжаление, ефектите върху здравето на хората са … лоши. Десетки изследвания (това, това, това, това) показват, че мръсният въздух води до дихателни проблеми. Аз имам неприятна, целогодишна алергия, която съм почти сигурен, че е следствие от лошия въздух. Според тази новина дори Фандъкова страда от подобно нещо – т.е. никой не е подминат от лошия въздух.
Защо това е така? Има много фактори – географското положение на София е сериозен фактор, най-вече заради това, че е заобиколена от планини. Зимните мъгли и липсата на вятър също допринасят за предразположението на града към замърсяване. Основните замърсители са трафикът (70% според репортажа) и отоплението на твърдо гориво (20%).
В началото на тази година поисках данни от Столична община за качеството на въздуха през годините, както и за стратегията за справяне с проблема и индикаторите, които се отчитат. Отговорът беше, че през 2015-та Столична община е възложила изготвяне на стратегия за 2015-2020, както и за оценка на програмата от 2011-та. Програмата от 2011-та е дълъг документ с доста интересни наблюдения, но не дава ясни и еднозначни мерки за справяне с проблема. Новата стратегия пък не успявам да я открия никъде.
Оказа се, че общината данни за замърсяването няма – изпълнителната агенция по околна среда имала само, та искането ми беше препратено към тях. Те ми дадоха данните от 2011-та до 2015-та, които нормализирах и качих на портала за отворени данни. За съжаление не успях да отворя сурови данни в реално време – и общината и ИАОС не бяха твърде ентусиазирани (въпреки позицията ми на съветник) – дали поради липса на техническа възможност или друга причина, не знам. Все пак отварянето на ежедневния бюлетин е добра стъпка, макар да не дава пълна картина.
Реших да анализирам данните за 2011-2015 и да ги съпоставя с нормите на ЕС и направих няколко графики с Ексел.
Европейските стандарти поставят лимит от 35 дни, в които средноденонощните стойности на ФПЧ10 могат да са над нормата от 50 µg/m3. Резултатът на София изглежда така:
Т.е. отчайващо далеч сме от европейските стандарти и препоръките на Световната здравна организация.
Друг компонент на нормата е средногодишните стойности. Предвид, че в зимните месеци е най-мръсно заради отоплението на твърдо гориво в комбинация с мъглите, по този показател сме малко по-добре. През 2015-та за малко да сме в норма:
И за двете графики използвам усреднени стойности за всички измервателни станции в София (с изключение на Копитото). Т.е. в зависимост от станцията, резултатите са леко нагоре или надолу, но идеята ми беше да дам общата картина.
Когато получих данните, направих и още една графика – средномесечните стойности от станцията на Орлов мост. Средномесечните стойности не са част от европейските стандарти, но ги използвах за да визуализирам как през зимните месеци положението е „тежко“:
Имаме данни и за фините прахови частици под 2.5 микрометра (ФПЧ2.5) – при тях средногодишната норма е 25 µg/m3, като от 2011-та до 2015-та средногодишните стойности за София (от станция „Хиподрума“) са: 42.9, 27.9, 30.1, 27.2, 24.4. Т.е. през 2015-та успяваме да се „закрепим“ малко под горната граница.
Тенденцията за бавно подобряване на резултатите може и да е оптимистична, но това става твърде бавно. Дългосрочните мерки (като разширяване на метрото) са важни, но ако за 5 години не сме успели да покрием изискването (и сме доста далеч от нея) за брой дни над нормата, този прогрес е крайно недостатъчен.
Не искам да стигам до заключения тип „всички ще умрем“, но това замърсяване е сериозен риск за здравето. И това не е нещо абстрактно – всеки е засегнат, и го усеща – дали с алергия, с астма, с кашлица или по-сериозни проблеми. С „бюрократични стратегии“ с минимален ефект съм почти сигурен, че няма да стане. А софиянци няма ей така да спрат да се топлят на твърдо гориво, няма да спрат да висят в задръствания сами в кола, докато трамваят е празен, няма да спрат и да карат старите дизелови коли. Затова общината (кметът и общинският съвет) трябва да вземат непопулярни мерки. Но не от вида „вдигаме билетчето“, защото това е в напълно грешна посока.
Да, никой няма да е доволен да му забраниш „кюмбето“. И ще има недоволни, ако трафикът в центъра бъде ограничен (напр. с винетка за влизане в центъра). Или ако „1 човек в кола в час пик“ се санкционира. Но удобството и инерцията днес ще значат болести и лекарства утре – не само за нас, но особено за децата ни.
Не знам какво да направим като общество, за да убедим Столична община да вземе по-сериозни и активни мерки. Може би при всяко трикратно превишаване на нормата – по един протест?
За да стане София „зелена столица“, разсаждане на няколко храста и няколко цветни градинки няма да свършат работа. Защото „зелена“ не значи „градинарска“ столица. И е абсурдно да се мисли, че една от най-мръсните столици е „зелена“.
Та, сега ще си позволя малко по-остър език, но нали „здравето е най-важно“ – искам да призова и бюрократките, и „политическата сволоч“ да излязат от блаженото си невежество и да вземат мерки. Може би не като парижките, но все пак непопулярни такива. Айде стига сме се тровили със собствената си глупост.