Чистият въздух е право, а не въпрос на добрата воля на властта
София е град, в който много често виждаме какво дишаме, и това е по-често повод за цинични коментари и примиренческо отношение. Добрата новина е, че за мръсния въздух все по-често се говори, лошата – поводите за това са повече. Група граждани и граждански организации обаче решиха да си потърсят правата, а с това – и нашите, и заведиха колективен иск срещу Столична община. С каква мотивация и какви аргументи? Какво предстои и как можем да се включим? Разговаряхме с един от адвокатите в групата „Чист въздух“ – Димо Господинов, за да разберем повече както за процедурата, така и за голямото послание отвъд юридическата терминология – че чистият въздух е наше право, което трябва да защитаваме.
Димо Господинов е адвокат с опит в граждански, административни и търговски дела, както и активист за реформа в правораздавателната система, благодарение на чиито усилия реализирахме програмата Право и ред, но преди всичко – гражданин и юрист с важни каузи.
Какво провокира решението да заведете колективен иск срещу Столична община?
Заедно със „Спаси София“, „За Земята – достъп до правосъдие“, „Център за независим живот“, „Асоциация Диабет тип 2“ и адвокатите Христо Христев и Иван Велов създадохме групата „Чист въздух“, за да заведем колективните искове за бездействието на Столична община. Всеки член на групата има специфична мотивация – например, знаете ли, че една от причините за заболяване от диабет е мръсният въздух? Това, което ни обединява като идея, е желанието ни да живеем на по-добро и здравословно място, без да напускаме София.
Какви са особеностите на този вид колективни искове? Какъв е опитът на българския съд с тях?
Колективните искове са от скоро в българското право – с влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс през 2008 година. Особеното при тях е, че те се водят от името на колектив – група граждани, носещи някакви общи белези. Целта е да се защити техния общ, колективен интерес, стоящ над и отвъд индивидуалните им права. Например – ние всички заедно имаме право на здравословна и безопасна околна среда, но по отделно имаме право на обезщетение, ако някой ни увреди, включително чрез нарушаване на общото ни право да дишаме чист въздух. Колективните искове не се водят за обезщетение, освен в редки случаи и то тогава става дума за парична компенсация на увредения колективен интерес, а не за пари, които някой си прибира в джоба.
Опитът на българския съд с колективни искове за съжаление е много беден. Основната част от успешните колективни искове са тези, които са заведени от Комисията за защита на потребителите срещу търговци за нарушения на Закона за защита на потребителите. Частни лица и организации много рядко въобще успяват да формулират колективни претенции, които са годни да се допуснат за разглеждане пред съд. Причината – масово не се разбира какво точно представляват тези искове и защо се водят.
По отношение на отговорността на общината за замръсен въздух имаме подобно дело срещу община Пловдив, което приключи неуспешно пред две инстанции, и, доколкото знам, му предстои гледане на трета.
Какви са правните аргументи, с които ще защитите тезата си за увреден колективен интерес в съда?
И трите иска имат едно общо основание – неправомерното бездействие на Столична община по отношение на задълженията й за управление и контрол на дейностите по качеството на атмосферния въздух над територията й, т.е. твърдим неизпълнение на пет конкретни нейни задължения за периода от 01.01.2015 г. до днешна дата, които са довели до замърсяване на въздуха в София.
Например, въпреки отчайващото ниво на замърсяване с фини прахови частици, Столична община не приема Програма за качество на атмосферния въздух от 2015 г. досега, а е длъжна да го направи. В моменти на силно замърсяване Столична община е могла да предприеме мерки за ограничаване на емисиите на фини прахови частици, като ограничи използването на твърдо гориво за битово отопление, забрани или ограничи трафика в определени райони в комбинация с безплатен градски транспорт и т.н.
В обобщение, трябва да е ясно най-вече едно: ние, гражданите на Европейския съюз имаме право на чист въздух, на което право кореспондира задължението на местната и държавната власт да се грижат за постигането му. От нашия анализ откриваме достатъчно действия и бездействия на Столична община, за които можем да кажем, че са нарушили правото ни на чист въздух.
Какво се надявате да последва от делото срещу Столична община?
Трябва още от сега да е ясно, че това дело ще продължи поне 2-3 години, в най-оптимистичния срок, а може и да надхвърли 5. Следователно не можем да очакваме чудеса като пряка последица от евентуално осъждане на Столична община.
На друго обаче се надяваме – „пукотът от пушките“ на тези искове да провокира дебат за качеството на околната среда, в която живеем. Гражданите да чуят истината и да се пренаредят приоритетите в обществото ни, като си дадем сметка колко е важно за нас и нашите деца да имаме здравословна градска среда.
Какви са европейските практики при такива колективни искове, какво обикновено следва след тях?
Българските колективни искове са въведени по изискване на Правото на ЕС, по-конкретно – директивите, свързани с правата на потребители. С други думи – първоначалната идея е с тях да се защитават големи групи потребители, увредени или застрашени от увреждане в следствие на неправомерно поведение на търговци. Това и до днес е масовата практика по колективни искове. Което не значи, че не могат да се използват за екологични права, както например се случва в Краков, където местната община е принудена от гражданите да вземе сериозни мерки срещу замърсяването.
Какви са начините, по които всеки гражданин на София би могъл да се включи и подкрепи усилията Ви?
Начините са три. Всеки може да дари малка сума – имаме нужда от около 10 хил. лв., с които да платим извършването на експертизи и евентуалното поемане на част от разноските по делото. За да излезе истината за състоянието на въздуха в София и причинителите на замърсяването, трябва да се плати за скъпи изследвания в рамките на делото. Граждани могат да се включат и чрез експертни съвети и мнение – добре дошли са всички, които имат какво да споделят за характера и произхода на замърсяването, както и начини за справянето с този проблем. Търсим и медицински експертизи, които да помогнат за изследването на последиците върху човешкото здраве в следствие на мръсния въздух. Друг вариант за включване е и прякото участие в процеса – до няколко месеца съдът ще отвори възможност за присъединяване към делото на граждани, чиито интереси са засегнати от замърсяването на въздуха. Ще информираме и призовем обществеността, когато това стане.
Как хората биха могли да се свържат с Вас?
В момента работим по сайта www.chistvazduh.org, като очакваме да е готов съвсем скоро. На него ще има всичко, което е необходимо да се знае за колективния иск и организациите, които стоят зад него, както и всички средства, с които гражданите могат да се включат в общото ни усилие.
Дотогава гражданите могат да ни намерят във фейсбук на страницата Чист въздух, както и на страниците на организациите, които участват в иска.
В случай, че съдът реши във Ваша полза, на база на това решение всеки софиянец, претърпял увреждане в следствие на замърсения въздух през последните две години, ще може да съди Общината за нанесените вреди. Какви са процедурата и порядъкът на възможните обезщетения?
Да, ако съдът реши в наша полза, всеки софиянец ще може да се ползва от това решение и да съди общината, като ще трябва само да докаже, че през този период е развил заболяване, свързано с мръсния въздух. Планираме да проведем срещи с лекари – експерти в различни области, с които да обсъдим как може да се докажат най-лесно подобни увреждания. На база на тези дискусии ще направим указания за гражданите как да защитят правата си.
Възможните обезщетения варират много в зависимост от това дали съответното заболяване е причинено изцяло или частично от мръсен въздух и до какви последици е довело. При всички положения говорим за хиляди левове.
Какви реакции срещате от софиянци след завеждането на иска? Вие лично оптимист ли сте за изхода от делото?
Определено има интерес и много хора са благодарни, че сме се заели да свършим тази работа за тях. Има и такива, които не разбират, че чистият въздух е право, а не въпрос на добрата воля на властта. Те са скептични доколко София може да се промени и дали нашите усилия са ефективни.
Аз вярвам, че имаме аргументи да спечелим делото, с което да докажем, че правото на чист въздух може да бъде защитено по съдебен ред. Но дори и да загубим, София никога няма да е същата, защото дискусията, която ще последва, завинаги ще промени приоритетите ни в посока околна среда. Просто няма нищо по-ценно от здравето и е вече крайно време да разберем, че мръсният въздух не е просто един „симпатичен“ елемент от националната ни битност, а тежък бич за нас и децата ни, срещу който трябва да дадем силен отпор.