Да дишаме ли в София днес?
Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се „злоупотребява“. Все пак, публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.
Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите повече подробности в тези статии:
- Замърсяването в България (индустриални замърсители)
- Най-замърсяващият ТЕЦ в Европа – дали и какво значи това
- Замърсеният въздух на София
- Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва
- Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България
Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изгледа. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Така всеки ще може да ги анализира. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша отново всичко преди края на март, за да имаме цялостна картина.
Последните данни
Замърсяването, което най-много обсъждаме, е това с фините прахови частици до 10 микрона или т.н. PM10. С него има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).
Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.
Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.
Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.
Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 поредни часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.
Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.
Да, дишайте
Тези превишения не означават непременно, че въздухът „ви убива“, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.
Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.
Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.
Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.
Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.